Къде са старите приятели, красивите спомени,
край морето ние ли бурно се смяхме?
В горещия пясък до гуша заровени,
за разтърсваща промяна копняхме.
Животът ни подхвана, промяна настъпи,
но ги няма старите приятели, бурният смях.
Сама край морето пристъпвам
и копнея да бъда със тях.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Кирякова Todos los derechos reservados
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
