18 sept 2007, 21:53

Приятели от миналото

Poesía

920 0 2

Сега съзнавам, че ви няма,
усещам липсата ви чак сега.
Когато сърцето ми, свито от рана,
болезнено чака да дойде нощта.
Ранима, душата ми много е страдала,
за вас, приятели, отдавна без зов.
Останали в миналото думи неизказани
и малко нежност и много любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

jinjifilota (ЕЛЕНА ГОГОВА)

Нима харесвате това дето го пиша,
дъхът ми спрвл е и не дишам.
Сподавени сълзи,дива радост
за стиховете от мойта младост.
Благодаря,за думите написани от Вас,
надявам се да Ви настигна,някога и аз!!

2007-09-19T13:40:12+03:00
LYCKI (Росица Петрова)

ИСТИНСКИТЕ ПРИЯТЕЛИ НИКОГА НЕ СЕ ЗАБРАВЯТ!
ПОЗДРАВ!

2007-09-18T22:37:55+03:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0