3 sept 2006, 21:10

Признание 

  Poesía
635 0 4
Дори да можех да си тръгна,
да успея да избягам,
все във страх ще се препъна,
че самотна нощем ще си лягам.
И ето падам, а те няма!
В обидата ти се изцапах...
По женски силна се изправям,
по женски слаба се предадох...

© Полина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силно е твоето признание и много истинско.Хареса ми !
  • Мерси и на теб ria! Така е.. Колкото и да се опитваме да бъдем силни, също си имаме слабите моменти... Поздрави!
  • Браво!Много точен стих за едновременно силни и слаби жени. Видях себе си(отпреди няколко години)...Не ни остава нищо друго, освен да правим компромиси...
  • Радвам се, благодаря!
Propuestas
: ??:??