Достойно ли е да се върнеш,

приятел близък за прегърнеш,

или пък искаш с думи тежки да отвърнеш

и негов враг във миг да се превърнеш?

Не знам кое по-ценно е сега.

От две страни със теб сме на брега.

Когато в черни дни те виках, ти не отговори…

На ангажирана, модерна дама се престори…

Сега защо дойде? Защо ме търсиш?

Спокойния ми ден ли искаш да разтърсиш?

За мен това е съвест закъсняла.

Отдавна чашата ми е преляла….

Аз съм объркана… смутена…

Но пък и много затруднена…

Зави ни с одеяло от мистерии и знаем…

че никога не ни е бивало и двете да гадаем…

Уж умни сме били, а виж какво направихме?

Към връзка като нашата сълзи прибавихме!

Нередно е - „Ти черна си овца!” - да кажем

и бързо виновника с пръст да покажем…

Защото колкото и сълзи да е имало,

преди това е нашето сърце от смях десетки пъти спирало…

Преди това ний сутрините си деляхме

и нощите, защото рядко спяхме…

Това банално е, но ще го кажа, няма да се бавя…

Човек, със който си живял, не се забравя….

Така че ... досега, макар да си протакала…

на гарата на нашето приятелство съм чакала…

Не ми е важно вече туй достойнство,

приятел мой направи днес геройство!

Помоли ме за прошка… не питам да я дам ли…

Отдавна дала съм я… ала аз самата знам ли?