Пробуждане
Прегръщал ли си някога вълна,
през пръстите ти нежно да изтича,
да се разбива в теб като в стена,
усещайки страстта, че те обича?
Докосвал ли си някога звезда,
в дланите ти да пулсира лудо
и слети във среднощната езда,
да се станете едно в небесно чудо?
Обичал ли си някога жена,
света да се побира цял във нея,
сред хиляди да бъде тя една –
цъфтяща, нежна роза сред алея?
В себе си ти погледни сега,
тук всичко е, не ще те заблуди,
там спя и аз сред обич и тъга.
Готов ли си ела ме събуди!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados
