Пролет
Мечти и мисли са в безкраен полет
над заснежените и мразовити дни
и сънувах, че дошла е вече пролет
за окованите ни ледени души.
В прегръдка топла на майчини ръце,
до стара гръд, в посърнали листа,
събуди се за нов живот едно дете,
сред останки от зимата и от студа.
И всеки негов поглед беше цвят
сред черно-бялата картина,
и в море от багри този свят
за миг от сивото премина.
И всяка дума бе поезия,
и всеки възглас - стих!
От възродените вълнения
на пролетта аз пих!...
Така сънувах я -
дете, родено в скръбна самота.
И сега сънувам я -
омаен полъх над ледени поля...
12.03.2010г.
© Цветелина Todos los derechos reservados