20 ago 2021, 10:37

Пролет край морето

815 0 0

                                Пролет край морето

 

 

 

 

Само дърво, само израсло край морето,

посреща пролетта, разцъфнаха се цветове.

А слънцето изпраща му своите лъчи от небето,

красиви цветове в лилаво, от Бога те са дарове.

 

Не го пречупиха ветровете силни  от морето,

и страшните бури и гръмотевиците от небето.

С порива на вятъра то се пребори, то устоя,

не прекършиха клоните му крехки, то оживя.

 

И ето дойде тя, вълшебницата пролетта,

с красиви багри оцвети го, една красота.

И храстът дребен до него и той оживя,

малките на големите разчитат в живота.

 

А морето ги поздравява с Голямата си вълна'

и то сякаш усеща цветовете му, пролетта.

Слънцето гали клоните му от небето с усмивка,

а вятъра разклаща клоните цветни с малко тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...