1 may 2013, 22:10

Пролетна идилия 

  Poesía » Del paisaje
389 0 0

Розови, бели, червени

нежни пъпки, невинни създания,

отворени чашки разливат любов

трепетни звуци, цветни мълчания.

 

Скритата сила покълва в земята,

прелитат мелодии, трептящи вълнения,

птици в такт на небесни движения

се реят, говорят, обичат, зоват.

 

Днес имам вяра и сила, защото съм тук.

Защото живея и вдъхвам от истината.

Избрах свободата, събудих се, плеснах с ръце

и Господ ме приюти отново в сърцето си.

 

Ах, как е топло и слънчево днес!

Как ухае и как приласкава,

как ме гали с любящи ръце,

пречиства, укрепва и ме прощава.

 

Благодаря ти, Господи, че още веднъж

ме възвърна в света и във себе си.

Че възкреси моя дух и чиста любов

и ме спаси от кръст на греховно падение.

 

Обичам те, Господи и ще ти служа во век!

Мили татко, учителю благи!

Благодаря ти, че ме създаде човек!

 

© Анита Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??