3 ago 2014, 22:33  

Прошка

498 0 0

ПРОШКА

Пусти улици, кръвоносни съдове.
Завършени грешки в непълни кръгове.
Tакива на вяра, любов и доверие,
запълват се днес, но само в съмнение.
Няма начин, ни време, ни място, където
да сложиш край на това, да спре да пулсира сърцето.
От светец се нуждае, но отново си грешник,
макар да не искаш, палиш същия свещник.
В който пламът е ревност, мечтите - илюзия,
не можеш да скриеш този фон тъжна музика.
Вече дълго очакваш, потъваш предаден
и едно не усещаш, не остана забравен.
Което си търсил, пред тебе било е,
не си я загубил, просто в момента с ранено крило е.
Защото е ангел, който гони в теб дяволите,
от теб отчуждава ги, текат бързо дните.
Но дори да забавиш, отстъпи, преглътни, няма да съжаляваш,
тя там беше, остана, помисли дали го заслужаваш.
Не остана предател, тя остана приятел.
В мисли и нерви, на глупост ти стана създател.
В стремежа да бързаш направи едно, нарани я.
Тя, твоята страст, тя, тази твоя валкирия.
Страхуваш се, в този свят зелен си още, млада овошка.
Затова пробваш със стих, търсейки нейната прошка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Вълков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...