9 jun 2007, 1:15

Простичка случка със простички думички

  Poesía
798 0 14
Днес разбрах,
че съм ужасно уморена!
Уморих се да съм съвършена...
Днес ВИДЯХ.
Как със досада ме погледна...
И аз, уви,  с досада те погледнах!

Плаках малко,
но отново не дойде.
(както всеки път)...
Но не започнах да говоря
(както всеки път)...

А е  жалко,
гневно, мразещо момче!
(бесен ураган във плът)...
Вече писна ми да споря!
(вече нейде съм отвъд).....

Днес разбрах,
ще стана като мама...
И като още хиляди жени.
И заспах.
Без обич и без рани...
Между теб и голите стени!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не зная за какво спорите, но за да е постоянно има нещо друго, което провокира това. Дано не е друга жена... Каквото и да е, ще отмине. А ти бъди силна!
  • Посрещни деня с усмивка!
    Много си млада за да приличаш на мама и на още хиляди жени,
    той нека си спи до стената, а ти не се уморявай да ЖИВЕЕШ!
  • И на мен ми допада. Много!
  • Думите ти са като бич по оголените нерви...
    И на мен ми е познато...
    Браво!!!
  • Познати са ми чувствата ти, Кате!
    Поздрав за стиха!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...