Просто делничен ден
Две горчиви кафета. Виделее едва.
Две блажени врабчета плуват в росна трева.
Розовее небето, а земята сълзи.
Още малко. Ще светне. Ще пристегна коси.
Ще съм строго служебна. Но сега съм любов.
Всяка мисъл е дребна. Всяко чувство – кълбо.
Търкулни го към мене. Да искри! Да искри!
Нека мракът простене и докрай изгори.
Още десет минути и ще лумне денят,
ще ми стане уютно в динамичния град.
Но сега е тревожно. Разпилявам коси
и по твоята кожа плъзгам пръсти – лози.
Лудостта се протяга с вдъхновени очи.
Трябва вече да бягам. Любовта си личи.
И денят се търкаля между тебе и мен
като кръг портокалов съвършен. Съвършен!
Цвета Иванова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цвета Иванова Todos los derechos reservados
