В една песен някога слушах:
„Очи в очи се отразяват,
става чудо без слова.
Душа в душа се отразява..."
и сълзи довя ми песента...
Какво съм аз за теб?
Какво те свързва с мен?
Вечер с други се развличаш,
вечер други веселиш!
Защо не искаш да си с мен?
Защо ме бъркаш с друга?
Ако я искаш... остави ме...
Мразя да ме лъжеш!
Защо никога не ме попита как съм?
Защо никога не се вгледа в душата ми?
Ти не видя сълзите ми!
Ти не усети болката ми!
... Защо ми казваш, че ти липсвам,
след като, когато съм тук, теб те няма?
„... Очи в очи се отразяват..."
Аз гледам в теб, но виждам празнота!
„... Душа в душа се отразява..."
А в моята тъмнее пустота!
Защо промени се?
Кой? Кога?
Защо ме нараняваш?
За тебе знам - е все едно...
Една целувка, пет минути смях и пак те няма...
Преди не бе такъв...
Преди бе с мен, а другите - на заден план...
Да... искам времето да върна....
Искам онзи, с който срещнах любовта,
а не този, с който живея в самота!
30.11.2006г Надя
© Надежда Петкова Todos los derechos reservados
Поздрав Надежда.
Тайната е в името ти.