Просяк

25 dic 2008, 10:23

Poesía

744 0 3

Гасне последната искра
от уличната светлина
и изчезва с нея всяка топлина,
зъзне просякът в мъгла.
Седнал на прашен кръстопът,
опрял гръб о стената,
дето пие неговата плът
и изсмуква здравината,
крие го от замръкналите хора,
подслонява го, поема неговата умора.
"Довчера бях Аз, сега съм никой,
дрипи покриват старческите рамене, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Просяк

Искате да прочетете повече?

Propuestas