4 dic 2006, 23:49

ПРОВОКАЦИЯ 

  Poesía
546 0 6
Провокация

Не чувстваш ли,
че вече прекаляваш.
За трети път
безскрупулно ме лъжеш
и все ме гледаш
във очите.
Не знам... дали...
ще съжаляваш.
Въпросите...във
мен са скрити.
Магьоснико,
не съм от тия,
които всичко имат
и тънат във разкош..
... и картите си
никога не крия,
та ако ще
и да съм
на „без коз”.
Добре разбираш
не мога до дъното
със теб да стигна,
от щедра чаша
даже да отпия.
Но продължаваш
да ме провокираш...
На три пъти
намигам ти,
а после, зная,
неповикан идва края.

02.12.2006г.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви
  • Намигай! Провокирай! Така ще разбереш кой колко струва!
  • С такова закачливо намигане краят сигурно е по-лесен за преглъщане Поздрави за откровения стих.
  • Хареса ми и този стих, Мери!!! Поздрави!!!
  • Ами, не знам по каква телепатия, аз вече го бях написала, пък ти взе да намигаш
  • Не спирай да намигаш и провокираш Ако не те рабере, той губи Поздрави Меричка, много хубав стих!!!
Propuestas
: ??:??