Прозорецът на скайп е много блед.
Най-липсват в него тези думи – „липсваш ми”.
Мирът във мен е крехък като лед,
държащ се върху нещо недописано.
А липсата е нехронологична.
Прескача между „вчера” и „дали”.
Защото ми е рано да обичам.
И твърде късно, за да не боли
Крепя се на пробойни в диалога,
изпуснати случайно междуредно.
А после се залъгвам със „не мога”.
И храня съвестта си с „не е редно”. ...