11 abr 2010, 21:10

Пясъчен часовник

  Poesía
979 0 4


Сипе пясъчна

река

Времето.

Няма бряг

а просто Вечност...

Зародена от

напълнена Луна.

Изплисквана.

Разплавена до

течност

Светлина.

Капките-

затворени в лед

мечти.

Стене Вятърът.

Изгонен е

навън-безсилно да догаря!

Скимти

завинаги заключен

от стъкларя...

 

Б.Калинов.11.04.2010г.

Пловдив

 

 

 



http://www.playcast.ru/view/1192142/7de2ff3510a8a15347a96fbfc098f043d4027c38pl

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Калинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....