27 mar 2005, 12:30

Първата любов

  Poesía
1.4K 0 2
Щом погледна очите ти виждам любовта,
а от нея толкова се страхувах,
но виждам аз сега,
че животът без нея не струва.
Ти си този, който аз обичам,
първата любов красива.
Само с една целувка
ме правиш безкрайно щастлива.
И всеки миг без теб е мъчение,
не мога вече сама.
Само ти имаш значение
за тази влюбена душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако хронологията на всичко публикувано е реална, то има голям напредък. Ако се поработи върху съразмерността на изреченията, ще бъде годно за поетична антология. За сега 5.
  • Мило не знам какво да кажа просто, каквото и да кажа ще е малко .

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...