16 sept 2008, 19:07

Първоучебни мисли

  Poesía
852 0 2

Красивата нощ прегърна земята,
децата
заспаха уморени след първия ден,
учебен,
в който очаровани, споделяха
мислите,
връхлитащи техните невинни
главици,
лятото им свърши, но не и забавата,
в училище
ги очакваха още приключения,
а дребосъците
дори не подозираха за всичко това,
затворили очи...

 

15.09.08

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ян Тра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • аз съм учител и никога не съм чела нещо по-красиво за 1 учебен ден
  • Колко отдавна беше...

    "а дребосъците
    дори не подозираха за всичко това,
    затворили очи..."

    Поздрави!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...