Попаднах в онова състояние.

Което яде те.

Губиш разсъдък и воля.

Губиш себе си.

И ха! Тамън да стигна

до самия край.

Погледнах.

Изкрещях!

Никога не се предавай!!!

Трудно, тежко, болезнено,

объркващо и грозно.

Но продължи ти напред,

с поглед остър вперен в целта.

Ще боли!

Ще е трудно!

И когато нямаш сили вече.

Продължи!

И ще дойде време

Ти ще се обърнеш.

Ще погледнеш назад.

Ей така - от любопитство.

Ще спреш и ще погледнеш!

Може би за глътка въздух?

И ще видиш!

Битките, които водил си.

Бурите, през които преминал си.

Предателствата, състарили те

тъй бързо.

Ще видиш!

И ще се усмихнеш!

Ще видиш красотата!

Ще видиш!

Че целта или мечтата ти

отдавна е била постигната.

Но не спрял си ти да вървиш.

И ще разбереш! Красотата!

И ето - продължаваш

отново да вървиш напред.

Сега по-бавно. По-мъдро.

И единственият ти враг  е  времето.

Твоят ход вече почти спрял е.

Ще си вече доста изморен.

Но щастлив.

Ще легнеш спокоен.