Път към дома

Малък дом, кратък път.

Вместо  да го извървя на един дъх,

обходих цялото земно кълбо.

Връщах се.

Губих се.

Объркана гледах

как тревожни сенки

от миналото залавят

стъпките ми на входа,

като крадци.

Очите ми, под ветото

на астигматизъм,

ме намират по-приемлива

извън фронтовата линия,

където мечти и мисли,

воюват старомодно

със самоделни истини.

Последният метър е

най-трудно преодолим,

но е възможност.

Само книги донесох.

Не взех цветя

Не помнех никакви рождени дни

Не бях желано дете

Все пропусках уроците

по обичане,

Там винаги изглеждах

несправедливо ниска.

Предпочитах математиката,

заради равенствата

и неизвестните хиксове.

Не бях и гост

Стълбите бяха грапави

за безопасност на болката

да не се подхлъзне,

да не се нарани

Не беше забавно да водя

когото и да било

в къща, с просмукани от самота стени

Дори думите се изговарят по-строго.

/нервен тик при несъгласие./

В градината растат само камъни

Нито можех да се приютя,

нито да бягам.

Следя минутите как влизат у дома,

изненадващо спокойни.

Допрях ръка до познатата врата,

а се  усещах  изгонена, повторно.