От своите грехове по стръмната пътека,
да следвам твоите стъпки аз не смогвам.
Ще сготвя бързо по готовата рецепта,
с къдрици вкусни пролетна наслада.
Измъчен поглед в белите скали оглежда,
сияние маскирано в лицето се въвежда.
Дали таз тягостна съдба ще бъде,
завършек пълен на живот достоен.
Или към самотата вечна ще имат двама,
път общ, мечтан.