От раждането си полека-лека

ние вървим по житейската пътека.

Тя ту равна е, ту хълмиста,

ту мръсна е, ту чиста.

Косейки по пътеката напред,

изживяваме етапите на развитие

ред по ред.

Тя на времето е аналог,

не позволява заден скок.

Пътеката на живота е без край,

подобно на земното кълбо.

Този, който на нея спре,

отвъдният вятър ще го отнесе.

Важно е по пътеката на живота

смело да косим,

към преодоляване на житейските препятствия

да се стремим.

И да искаме, не можем да направим крачка назад,

тогава само спомените могат да ни утешат.

Важно е напред да вървим,

да се стараем да не грешим,

докато корабът от отвъдното море

към рая или пъкъла ни отведе.