3 jul 2011, 1:08

Пътеката на живота

1.3K 0 1

 

От раждането си полека-лека

ние вървим по житейската пътека.

 

Тя ту равна е, ту хълмиста,

ту мръсна е, ту чиста.

Косейки по пътеката напред,

изживяваме етапите на развитие

ред по ред.

Тя на времето е аналог,

не позволява заден скок.

Пътеката на живота е без край,

подобно на земното кълбо.

Този, който на нея спре,

отвъдният вятър ще го отнесе.

 

 

Важно е по пътеката на живота

смело да косим,

към преодоляване на житейските препятствия

да се стремим.

И да искаме, не можем да направим крачка назад,

тогава само спомените могат да ни утешат.

Важно е напред да вървим,

да се стараем да не грешим,

докато корабът от отвъдното море

към рая или пъкъла ни отведе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Начев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...