10 ene 2009, 23:31  

Пътят напред 

  Poesía » Otra
856 0 1


Любови, суети и празни думи!
Живот без цел и вяра без борба,
стремеж към Бога, но без саможертва,
и бъдеще без яростна мечта.

Свидетели без стигми по ръцете.
Съподвижници без нож и пистолет.
Народ богат на служещи поети,
но кой от тях е истински поет?

Изгубили сме сякаш нещо важно
под пластове от болка и беди.
Животът ни сега е като сянка,
зазидана зад четири стени.

Не са ни нужни думи избледнели.
Увехнали икони не помагат.
Живеем сред души осиротели,
които търсят начин да избягат.

Земя, която ражда емигранти.
“Земя като една човешка длан”.
Откърмила си толкова таланти,
деца на непокорния Балкан.

 

А нещо липсва, липса нещо нужно

и нещо не достига все така.

Ах, жажда ме изгаря до безумство

за Истина, за Подвиг, Свобода.

© Авитохол Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??