Ранена
Земята под краката ми застина.
Стрелките на часовника и те.
Светът около мен за миг се срина,
а животът неусетно между пръстите тече.
Сърцето ми от болка се е свило.
От лъжите ти отърсва се едва.
Спомените на дълбоко е стаило,
но замръкват те, щом спомня си за твоите слова.
Не те виня за туй, че ме остави!
Виновна съм, че вярвах на красивите лъжи.
Сега душата е осъдена да не забрави ...