Ранена

Соничка (Соня)
33 134

7 ago 2008, 20:10

Poesía » De amor

658 0 3

Ранена

Земята под краката ми застина.

Стрелките на часовника и те.

Светът около мен за миг се срина,

а животът неусетно между пръстите тече.

Сърцето ми от болка се е свило.

От лъжите ти отърсва се едва.

Спомените на дълбоко е стаило,

но замръкват те, щом спомня си за твоите слова.

Не те виня за туй, че ме остави!

Виновна съм, че вярвах на красивите лъжи.

Сега душата е осъдена да не забрави

и цял живот за тебе да тъжи.

Казват, времето лекува,

но дали и мен ще стигне този лек!?

Господи, щом спомня си как ме целува,

отново желая да споделя живота си с този човек!!!

Мило, винаги ще бъдеш в сърцето ми!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.