2 jul 2008, 7:19

Раздяла

  Poesía
1.5K 0 4

Ти помниш ли последната ни среща?
Бе лято и ухаеха липи.
Тогава ти се спря и рече...
Излишно е да се залъгваме, нали?
Обичах те, но друга аз обичам...
Излъгани останахме и аз, и ти...
Целуна ме и бавно тръгна...
Извиках аз, но ти не спря...
Минаха дни, минаха години...
и ненадейно срещнахме се пак...
Ти вървеше с мъничко момченце,
а дъщеричка крачеше край мен...
Ти спря, подаде си ръката, подадох своята и аз...
но сълзите си не можах да спра...
- Ти плачеш? - рече дъщеря ми. - Какво ти е направил този чичко?
Ти ме целуна и бавно тръгна...
Помниш ли последната ни среща?
Бе лято и ухаеха липи.
Тогава раздялата коварна

 за вечни времена ни раздели!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бори Рашкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...