2 jul 2008, 7:19

Раздяла

  Poesía
1.5K 0 4

Ти помниш ли последната ни среща?
Бе лято и ухаеха липи.
Тогава ти се спря и рече...
Излишно е да се залъгваме, нали?
Обичах те, но друга аз обичам...
Излъгани останахме и аз, и ти...
Целуна ме и бавно тръгна...
Извиках аз, но ти не спря...
Минаха дни, минаха години...
и ненадейно срещнахме се пак...
Ти вървеше с мъничко момченце,
а дъщеричка крачеше край мен...
Ти спря, подаде си ръката, подадох своята и аз...
но сълзите си не можах да спра...
- Ти плачеш? - рече дъщеря ми. - Какво ти е направил този чичко?
Ти ме целуна и бавно тръгна...
Помниш ли последната ни среща?
Бе лято и ухаеха липи.
Тогава раздялата коварна

 за вечни времена ни раздели!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бори Рашкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...