Раздяла
Ти помниш ли последната ни среща?
Бе лято и ухаеха липи.
Тогава ти се спря и рече...
Излишно е да се залъгваме, нали?
Обичах те, но друга аз обичам...
Излъгани останахме и аз, и ти...
Целуна ме и бавно тръгна...
Извиках аз, но ти не спря...
Минаха дни, минаха години...
и ненадейно срещнахме се пак...
Ти вървеше с мъничко момченце,
а дъщеричка крачеше край мен...
Ти спря, подаде си ръката, подадох своята и аз...
но сълзите си не можах да спра...
- Ти плачеш? - рече дъщеря ми. - Какво ти е направил този чичко?
Ти ме целуна и бавно тръгна...
Помниш ли последната ни среща?
Бе лято и ухаеха липи.
Тогава раздялата коварна
за вечни времена ни раздели!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бори Рашкова Todos los derechos reservados
