8 nov 2009, 22:55

Разговор със себе си

841 0 1

 

Дали да прелистя тъгата

и другия ред да чета?

Дали ще остана жената,

изчезнала тихо в нощта...

 

Дали да се скитам в полето

и с вятъра волно да тичам?

Мога да плача с небето

и свойта любов да отричам!

 

Защо ли се чувствам така,

сякаш сама си говоря,

отпила от своита тъга,

само със себе си споря...

 

Когато припомням си дните,

отминали неусетно почти,

забърсвам от мене сълзите,

дали ме обикна, дали?

 

Застанала пред нямо огледало,

отговор търся"дали",

а то е все тъй нямо

в най-трудния миг си мълчи...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Може би закъсняла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силен стих. Хареса ми невероятно. И има много страхотни попадения в него - "Мога да плача с небето..."! Ще прочета и останалата ти поезия тук. Поздрави!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...