Разговор със себе си

8 nov 2009, 22:55

Poesía » De amor

641 0 1

Дали да прелистя тъгата

и другия ред да чета?

Дали ще остана жената,

изчезнала тихо в нощта...

Дали да се скитам в полето

и с вятъра волно да тичам?

Мога да плача с небето

и свойта любов да отричам!

Защо ли се чувствам така,

сякаш сама си говоря,

отпила от своита тъга,

само със себе си споря...

Когато припомням си дните,

отминали неусетно почти,

забърсвам от мене сълзите,

дали ме обикна, дали?

Застанала пред нямо огледало,

отговор търся"дали",

а то е все тъй нямо

в най-трудния миг си мълчи...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

rocker (Велин)

2014-12-12T15:39:40+02:00

Много силен стих. Хареса ми невероятно. И има много страхотни попадения в него - "Мога да плача с небето..."! Ще прочета и останалата ти поезия тук. Поздрави!