7 may 2008, 18:16

Различно

  Poesía » Otra
772 0 0
Изпивам част от себе си…
Чашата с течност… не е достатъчна…
Жажда… космос… искам… изучавам… знание…
Листото с дупката, която пробих,
за да виждам по-добре,
отново попадна в ръцете ми.
Орехово, кестеново…
Има ли изобщо значение…
Важното е да гледам през него.
Така всичко изглежда различно.
Истинско…
Иначе е просто листо,
а не космос… искам… изучавам…
Порок… скита… отново…
Връща се… казва ми нещо…
Бягам…
Стискам листото…
Отварям си ръката и виждам,
че се е смачкало леко…
Няма да му позволя.
Изглаждам го…
Отново гледам през дупката…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....