22 oct 2009, 21:22

Разминаване

  Poesía
512 0 0
                         Разминаване     Два бряга сме... и мостът разрушен е граница, която ни разделя... Ти гониш цел, а пътят е за мен единствен смисъл в този свят... не “пепел”...    Постигнал цел, забравил вече пътя, посока се опитваш да чертаеш... Презрял предел, раздаваш все поуки, не се съмняваш: “Пътят ни това е!”       За тази цел цената беше пътя - забравен път... а знаех, важно бе по начин смел, но без ненавист люта, да стигнем заедно до едно небе...              Достигна някой някъде в безкрая... Забравен мост е вече разрушен... И пътя свой (забравил си го – зная...) пак следвам аз, а ти пък – нова цел...          19.10.2009 г.                                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...