1 ago 2007, 16:21

Размисли

  Poesía
1.1K 0 3
Животът е борба сурова,
животът е скъперник зъл,
човешката съдба е веч готова
за меч в гърба от случай зъл.
Съдбата е игра злощастна,
съдбата е неверен брат,
тя прави любовта нещастна
и дави вярата във смрад.
Неволята е верен неприятел,
бедата - дебнещ враг в тила...
Защо ли вярата в приятел
изчезва бързо във беда?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Защо ли вярата в приятел изчезва бързо във беда?!"Тогава разбираме кой е истинският.Вярвам,че имаш такъв до теб.Усмихни се мила виж той ти подава ръка
    Поздрави!
  • Може би в момента някой много те е наранил,но не се отчайвай!Поздрави!
  • Малко песимистично си го написала.
    Не се отчайвай така. Не всичко е толкова зле.
    Поздрави!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...