1 ago 2007, 16:21

Размисли

  Poesía
1.2K 0 3
Животът е борба сурова,
животът е скъперник зъл,
човешката съдба е веч готова
за меч в гърба от случай зъл.
Съдбата е игра злощастна,
съдбата е неверен брат,
тя прави любовта нещастна
и дави вярата във смрад.
Неволята е верен неприятел,
бедата - дебнещ враг в тила...
Защо ли вярата в приятел
изчезва бързо във беда?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Защо ли вярата в приятел изчезва бързо във беда?!"Тогава разбираме кой е истинският.Вярвам,че имаш такъв до теб.Усмихни се мила виж той ти подава ръка
    Поздрави!
  • Може би в момента някой много те е наранил,но не се отчайвай!Поздрави!
  • Малко песимистично си го написала.
    Не се отчайвай така. Не всичко е толкова зле.
    Поздрави!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...