Ли (Людмила)
5 13
1 ago 2007, 16:21

Размисли 

  Poesía
891 0 3
Животът е борба сурова,
животът е скъперник зъл,
човешката съдба е веч готова
за меч в гърба от случай зъл.
Съдбата е игра злощастна,
съдбата е неверен брат,
тя прави любовта нещастна
и дави вярата във смрад.
Неволята е верен неприятел,
бедата - дебнещ враг в тила...
Защо ли вярата в приятел
изчезва бързо във беда?!

© Людмила Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Защо ли вярата в приятел изчезва бързо във беда?!"Тогава разбираме кой е истинският.Вярвам,че имаш такъв до теб.Усмихни се мила виж той ти подава ръка
    Поздрави!
  • Може би в момента някой много те е наранил,но не се отчайвай!Поздрави!
  • Малко песимистично си го написала.
    Не се отчайвай така. Не всичко е толкова зле.
    Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??