Какво направих с моето вълшебство?

Нима превърнах бисерите в кал?! 

Къде се скри

и синьото ми детство? 

Какво се случи в лилавият мрак? 

Докосна ме.., 

или пък ме погали? 

Един прекрасен морски бриз. 

И тръгнах си, 

дори и не разбрала, 

къде сгреших. 

Все пак сгреших...? 

  .....            ....... 

Аз гледах айсберга

и мислех, че е слънце. 

И мъчех се да стопля своите ръце.

Повярвах пак във хората... 

Така ли?!

   .....        ..... 

До болка измръзнала 

стена във мрака. 

Момиченце малко плаче 

във мен. 

Кога ли ще бъде 

отново щастливо, 

детето на Слънцето

във светлия ден?

Кога ще погледне 

с усмивка звездите?

Кога ще повярва отново във мен?!