Разпиляни Стихове

13 mar 2006, 23:25

Poesía

850 0 7

Тя сяда някъде в тъмата,
държаща лист и химикал
и пише тихо в самотата,
описва своята печал.
Във стихове безкрайни с рими
излива радост или скръб,
прошепва на света "Прости ми"
и после му обръща гръб.
Всяко чувство по-различно,
тя хваща в своите слова
и затваря го безмилостно на листа,
а във нея се чернее пустота. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Разпиляни Стихове

Искате да прочетете повече?

Propuestas