26 abr 2018, 0:12

Реалността не прощава 

  Poesía
630 0 1
понякога се оставям на въображението
представям си как лежиш до мен
играеш си с косата ми
опитвайки се да отговориш на безкрайните ми въпроси
сгушила съм се в теб и потръпвам
стомахът ми е кълбо от чувства към теб
настръхвам щом прошепнеш нещо
прегръщаш ме силно гледайки към тавана
и се усмихваш много се усмихваш
все едно казваш "как ми се искаше все да е така"
не бой се аз също го искам
готов ли си за един последен въпрос ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Галева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??