РЕЕЩА МЕЧТА
От прозореца промъква се надежда,
побрала се във галещите слънчеви лъчи,
които мамят те да приближиш и да погледнеш
навън от всичко как живот струи...
... За миг забравям свойта същност,
политам с мисъл и се сливам със безкрая
и рея се с безумното желание - подобно слънцето аз също,
лъчи - надежда, че дарявам някому да зная!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse