21 nov 2009, 23:22
Реките потичат на юг
Реките потичат на юг
Очите й - открити, но леко присвити,
сканира ме... ах как ме привлича,
тръпна и вълна след вълни и реките,
заливат ме и обратно на юг пак потичат.
На стобора от рано, от съвсем полунощ ,
кукурига петел, над мен млечният път тича,
дим на хляб долита, и звезди пълен кош
и спомен за нощ, за едно бяло момиче.
И пак среща, и разбира се после раздяла,
всеки по своя път и сняг, но кокиче наднича,
избуяли зелени жита, сенокос, есен зряла.
и реките на юг текът. Тя така и такъв ме обича.
© Ми Ки Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Може ли някой да не те обича МиКи?
-
ХМ! Пи-ес! Благодаря, че прочете...Доста лично е Веси!
10х и за рибата!!!! -
Притесних се, да не текнат на обратно!
Щом е на юг.. може!
!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Валка! Ех Валкааааа! 10х за рибата!