Реките потичат на юг
Реките потичат на юг
Очите й - открити, но леко присвити,
сканира ме... ах как ме привлича,
тръпна и вълна след вълни и реките,
заливат ме и обратно на юг пак потичат.
На стобора от рано, от съвсем полунощ ,
кукурига петел, над мен млечният път тича,
дим на хляб долита, и звезди пълен кош
и спомен за нощ, за едно бяло момиче.
И пак среща, и разбира се после раздяла,
всеки по своя път и сняг, но кокиче наднича,
избуяли зелени жита, сенокос, есен зряла.
и реките на юг текът. Тя така и такъв ме обича.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ми Ки Todos los derechos reservados
