Събудих се със мисълта за тебе,
с усещането странно за спектакъл
и че играя чужда роля в него,
а ти, след представлението,
вън ме чакаш...
Наплисках грижите си с утринна вода,
облякох си най-светлата усмивка,
нарекох ти деня си след това,
неделния си ден.
И го разлистих.
Неделята с дома ми подреден.
Събуждащото се от сън въпросче "Мамо?"
Това е. Главната ми - ролята за мен.
Но ще играя втората за тебе само...
11.12.2006
© Ружена Todos los derechos reservados
не знам защо, но се просълзих.
Поздрав и усмивка през сълза.