Ромеа и Жулиет
Ромеа е мома прекрасна,
а във страстите е сластна,
Жулиет залюбила е тя,
пръв красавец във града.
Жулиет е момък снажен,
млад, напет и ходи важен,
думи нежни той подбира,
гаджетата не пробира.
Тъй решила тя да стори,
любовта му да пребори,
с росна китка зад ухото,
да прихване му окото.
И запътила се тя натам,
оперирана била от срам,
на изгората си Жулиет,
кошница занесла с мед.
-Баба ти изпраща мед,
да ти носи той късмет!
-О, мерси мадама,
само малко ме е срам!
Ала искала Ромеа
той деня и да осея,
да я гушне той сега
и целуне я в уста.
Този намек Жулиет не схвана
и затуй Ромеа като врана
на земята строполи се,
кошницата търкули се.
Жулиет е доста печен тип
и нададе боен вик,
ала никой не пристигнал там,
Жулиет останал сам.
Сбъдна се желанието на Ромеа,
бързо седнал Жулиет до нея,
на ръце я той поел
и в дома си я отвел.
На леглото той я сложил
и възглавничка подложил,
а възглавничката от сатен,
туй вещае светъл ден.
Но преструва се момата,
че е болна, ох, горката,
Жулиет сега я жали
и със топла длан погали.
А Ромеа взе да мига,
сякаш въздух и не стига,
стон издаде, даже втори
и реши да проговори.
-Имам аз една молба,
дай ми мъничко вода.
Стъкленицата изнесе,
вода студена и донесе.
Пийна глътка, пийна две,
стана бързо на нозе
и Жулиет тя бързо гушна,
той в леглото си я мушна.
Почна се игра голяма
и заскърца пак дивана.
Кама сутра, да ви кажа,
пасти да яде – не важи.
Тъй до тъмна доба те
плели своите нозе
и до толкова се изморили,
че да дремнат те решили.
В топлото легло заспали,
даже нищичко не яли,
стая, пълна с тишина,
пазела им любовта.
Утро дойде, слънцето изгря,
ала Жулиет поизгладня,
не погали той момата,
а я ръчна във ребрата.
-Ставай, моме, стига спа,
либето ти прегладня.
А Ромеа тъй се стресна
и шамар жесток му плесна.
Без да чака тя покана,
стана бързо от дивана
и разбрала тя тогава,
за любовник Жулиет не става.
Фустата си пооправи и косата натъкми,
с бърза крачка тръгна тя да си върви,
кошничката с мед прибра
и обърна си гърба.
Тъй приключи тази драма
между влюбените двама,
а Жулиет със пръст в устата
гладен легна във кревата.
И поуката помнете,
тези грешки не правете.
Първо в кухнята да се представи,
гладен да не Ви остави.
© Николай Стойчев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
готино!!! еденето прави живота
-
Нали любовта на мъжете минавала през стомаха!? ...
Ти ме убеди с финала! -
Ти ме уби, човече!!!
Направо ми размаза грима от смях!!! ) -
Развесели ме тази весела поема!Зареди ме с настроение и бодрост с оригиналния начин на претворяване на оригиналната идея!!!ПРОДЪЛЖАВАЙ В СЪЩИЯ ДУХ!Хуморът и сатирата са в кръвта ти,продължаваш да ме изненадваш!!!ПОЗДРАВ!!!
-
Хубаво е да приключиш деня с нещо така повдигащо! Мн е весело! Жалко, че няма повече такива призведения, всички така сме се "сдухали"....Браво! Наистина носи много настроение стиха!!!
-
Ха така, нека знаят, че... иначе това ги чака!
Благодаря за настроението, Ники! -
Посмях се от сърце!
Благодаре ти, Ники! -
Развесели ме тази история!!!
Посмях се!!!
Поздрави!!! -
Веселко
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
