РЪЖ
По Робърт Бърнс
Насън с очи жена ме погали,
край мен се завихриха хали.
Докосна ме с пръсти слепи.
От страст застинах в трепет.
Тогава проумях изведнъж,
че сам съм сред цъфнала ръж.
Жената като сянка остана.
Нощта си отиде пияна...
... От самотата на мъж.
© Мимо Николов Todos los derechos reservados
Я огледай се още веднъж!
Весели празници, Мимо!