26 dic 2009, 12:16

Ръж

  Poesía
974 0 2

                  РЪЖ

 

                               По Робърт Бърнс


Насън с очи жена ме погали,

край мен се завихриха хали.

Докосна ме с пръсти слепи.

От страст застинах в трепет.

 

Тогава проумях изведнъж,

че сам съм сред цъфнала ръж.

Жената като сянка остана.

Нощта си отиде пияна...

 

... От самотата на  мъж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сам? Сред цъфналата ръж?
    Я огледай се още веднъж!

    Весели празници, Мимо!
  • Е не може, да не ми хареса нещо което ме отвява към джени в цъфналата ръш. Поздравления за избора и за стиха!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...