Сърцето иска любов,

а ти не му я даваш.

Залъгваш го с трохи,

но не си готов

истински чувства 

да му даряваш.

Не смееш да се довериш,

от страх, че ще се скрият.

И предпочиташ да си мълчиш,

защото узнаят ли за чувствата

сърцето ти ще разбият.

Страх те е, признай си!

Няма нищо срамно в това.

Два пъти успявал си

да повярваш в любовта.

Нали те познавам,

защо ти е да криеш?

Ти любов трудно 

допускаш в сърцето.

А аз вярвам като луда,

че един ден ще се

осмелиш за което...

... и чакам, и чакам

от толкова време.

Смениха се 

четири сезона,

но промяна няма

в тебе...

Аз още малко ще остана,

със спомените ни 

да се сбогувам.

А ти за нищо не съжалявай,

може би е писано да си с друга.

Така е, понякога 

пътят ни се разминава.

Но няма страшно в това.

Нали животът продължава?

Да бъдем благодарни за това.

Бъди щастлив, макар и с друга.

А нашата любов пиши я

с неуспешен край.  

Аз с началото на Декември ще си отида

и може би сняг ще завали.

Но ти не ме мисли,

аз ще продължа да се усмихвам щастливо,

ако знам, че щастлив си ти.