Създадох те от сън и от мечта.
Сега те гледам - близък и далечен -
как с дъх прогонваш мойта самота,
повярвал, че на мене си обречен:
на приказката ми да сложиш име -
да бъде и реално, и вълшебно...
Не трябва много, само поведи ме,
със верни стъпки ще вървя до тебе.
След толкова мечтано и неслучено,
аз искам само път и хоризонт.
Ще можеш ли да ми ги нарисуваш?
Аз с обич ще им подаря живот.