voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
13 may 2008, 3:49  

Ще можеш ли?

1.3K 0 17

Създадох те от сън и от мечта.
Сега те гледам - близък и далечен -
как с дъх прогонваш мойта самота,
повярвал, че на мене си обречен:
на приказката ми да сложиш име -
да бъде и реално, и вълшебно...
Не трябва много, само поведи ме,
със верни стъпки ще вървя до тебе.

След толкова мечтано и неслучено,
аз искам само път и хоризонт.
Ще можеш ли да ми ги нарисуваш?
Аз с обич ще им подаря живот.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • СашоМ (Сашо Маринов)
    СашоМ (Сашо Маринов)
    Ти не знаеш колко дълго те търсих,
    ти не знаеш какво си за мен,
    с теб живях, мислих, тебе сънувах
    и в мечтите си тебе изливах.
    Аз те срещнах след толкоз копнеж,
    тъй жадувана обич голяма,
    не искам друго от света,
    с една любов с тебе да изгарям!
    Поздрави и усмивки Ели!

  • katerinabaeva (Катерина Баева)
    katerinabaeva (Катерина Баева)
    "Аз дълго те търсих.
    Но късно те срещнах"
    важна е срещата - по-добре късно отколкото никога.
  • bela (Павлина Ненова)
    bela (Павлина Ненова)
    И дишам

    със твоята обич.

    Кратко,точно и ясно послание към любимия човек.
    Благородно завиждам на всеки, който е обичан толкова силно!
    Поздрачления за стиха!Много ми хареса!
  • ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    чудесна,истинска обич!!!
    дано, има повече такава!!!
    поздрави от вълчан!!!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Сърдечно ви благодаря, приятели!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0