25 feb 2011, 23:18

Сам се прегръщам 

  Poesía
720 0 5

Когато

с мисли,

погледи,

 гласове

недобри

ме замярват,

оприличавам ги

на боклуци.

В  мислите ми идват

внезапно

образите на

делфини...

деца със смях и усмивки...

цветя с цветове и форми чаровни...

хора, плачещи от щастия...

мелодии, изпращащи ме

в космоса,

за да си разговарям с удоволствие

със звездите...

сезоните,

с цветовете,

въздуха

и времената им незабравими,

с интересните, възхитителни

чудеса на земята.

Сам се прегръщам

с чистотата,

светлината,

добротата,

топлината,

свободата.

А около мен

съм разбрал

със страх,

че се е спряла пред мен

грозотата

на човешкото нeразбиране,

какво е настроението

само за обичане!!!

 

© Георги Табаков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??