Сам се прегръщам
Когато
с мисли,
погледи,
гласове
недобри
ме замярват,
оприличавам ги
на боклуци.
В мислите ми идват
внезапно
образите на
делфини...
деца със смях и усмивки...
цветя с цветове и форми чаровни...
хора, плачещи от щастия...
мелодии, изпращащи ме
в космоса,
за да си разговарям с удоволствие
със звездите...
сезоните,
с цветовете,
въздуха
и времената им незабравими,
с интересните, възхитителни
чудеса на земята.
Сам се прегръщам
с чистотата,
светлината,
добротата,
топлината,
свободата.
А около мен
съм разбрал
със страх,
че се е спряла пред мен
грозотата
на човешкото нeразбиране,
какво е настроението
само за обичане!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Табаков Todos los derechos reservados
