Само да няма тъга
Изливат се сякаш гневът и сълзите ти, Боже,
камшичено шибат земята градушки, порой.
Преситено стадото, за интернет се тревожи,
не вярват, че има Те, кой ли почита те, кой?
Отдавна било е – нощес и небето ще падне,
одрипан и бос ще се върнеш отново сред тях.
Плътта е преяла, бащице – душите са гладни,
потоп ще изчисти ли пак първородния грях?
Повярвай ми, Татко – самата съм толкова грешна,
сто пъти преминах под твойта заветна дъга.
Но първият камък, към Теб устремен ще посрещна
и в слаба и силна съм. Само да няма тъга.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
