Тръгваш ... и се връщаш.
Разкрач на към вън ...
и обратно - в душата,
онази, твоята, същата,
която единствено насън
можеш да прекрачиш ...
Желязна ризница е тя,
в която си се вдянал
като губерка във зебло ...
пърхаш със закърнелите крилца,
искаш да измамиш своя дявол ...
не, недей!, тяло без душа е гроб ...
© Валентин Василев Todos los derechos reservados
като губерка във зебло .."
Оригинално и мъдро!