29 nov 2016, 0:28

Само повярвай

  Poesía » Otra
698 3 7

Аз съм твоята тайна. Спасителен бряг и пристанище.

За неказани мисли, прикрити с учтива усмивка.
За разказващи погледи, за пръсти трептящи и парещи.
За докосване вътре, под всекидневната твърда обвивка.

 

Аз съм топла прегръдка. От глас. Или изписани думи.
Мека завивка за сбъднати сънища в мрачна реалност.
Мостът прехвърлящ всички пропасти помежду ни.
Щит срещу лепкавия хлад на самота и бруталност.

 

Аз съм волният полет след години прекарани в клетка.
Точна карта за скрито съкровище дълбоко във теб.
Двете страни печеливши на стара късметлийска монета.
Всичко, което поискаш. Само повярвай във мен.

 

30.03.2016

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

за някой, който може би ми вярва

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...