Късно е. Нощта е спуснала завеси. Тихо е. Шумът отишъл си е веч. Часовникът брои минути, а ти си толкова далеч. Тъмно е. И по-добре така е: във тъмнината се е скрил страха. Страхът от нещо непознато или от това, да не сгреша?! Какво е грешката, не зная - измамно чувство е това. Във този късен час ридая и не мога аз да спра. Утро е. Слънцето излиза от кревата, показва си усмивката добра, приветства ме - нали съм му позната, от години съм на таз Земя. Усмихвам се и аз, и тръгвам бавно, с неуверен ход към новият ми ден, с една надежда - да не се повтори нощта, която мина покрай мен.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Хареса ми откровението ти! Нов ден - нова надежда!