Как мечтая пак да ме докоснеш
И пак да бъда във прегръдките ти аз!
Как мечтая пак да ме целунеш,
Тъй силно те желая всеки час!
Боли ме, но не искам аз да идва края,
Не искам да сме разделени с теб.
За вечерите наши все мечтая,
Прегърнати под звездното небе!
Когато галиш ми косите,
Когато силно ме притискаш в теб,
Когато, без да спираш, ме целуваш,
Тогава искам времето да спре!
Но то не спира, а отлита,
Разделя ни пак през деня.
Как да спра да те обичам
И да повярвам, грешка, че си ти сега!
И пак мечтая аз за тебе,
За тебе мисля всеки час!
И не, не искам пак да идва края,
Аз само тебе, само теб желая!
© Кристина Todos los derechos reservados