Есента е тъй красива,

аз съм млада самодива...

Дълго време си мълчах,

хули и злини търпях,

даже доста поридах...

Но... със гордост издържах!

И не мислих ни за мене,

ни за време, за проблеми.

Просто тихо се таях, но...

Сега е друго време

и за мене и за тебе:

- Вече мога да копнея,

тихичко да се засмея,

през очите  ти да гледам,

с мислите си да те следвам,

ти погледна ми в сърцето,

пусна слънцето, небето,

доста мога да ти дам,

щом в очите има плам!