14 feb 2006, 15:05

самота

  Poesía
1.4K 0 2

Самота

Какво е самотата-
ръба на счупен стар прозорец.
Какво е тишината-
потрепване в сребриста паяжина.

Да търсим ЛЮБОВТА
това е смешно,
когато тревата пониква надолу,
когато от облака капе не дъжд а сълзи,
когато щурчртата свирят със пръсти,
когато цигулката бяга от струните,
когато се молиме скришом на ГОСПОДА!

НЕ!
Наистина пясъка пее,
пръстта ни се смее на чувствата,
дърветата шибат ни пръстите,
реката отдъпва водите си
а рибите весело литват.

НЕ!
Ти си дихание!Ти се повтаряш!
когато те няма във въздуха аз просто не мога да дишам.
...изчезваш и там,кадето преди съм те виждала,
остава начупен прозорец и мрежа от сивата истина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виоли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...