Самота
Къде са чувствата?
Дали са остарели,
не искат да вървят
по моя път
или от измамите
са толкоз загрубели,
заровени от спомените
вече спят.
А Любовта?
Онази в пламък
изгаряща, рушаща
буря и порой,
мечтите от които
сътворявах замък,
дъхът ти парещ
беше мой.
Сънувам всяка вечер
видения далечни,
слънцето залязва
в пурпурна следа
и твойте стъпки,
бледи и последни,
а аз вървя по тях,
обзет от Самота.
Юли, 2017
Варна, Гавраил
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados
