4 nov 2009, 1:49

Самотен в нереалното

  Poesía » Otra
1.2K 0 2

Самотен в нереалното 


Един живот, пречупил реалното,

потънал в сянката на вечността,

ридае и отрича всекидневното,

пиейки от извора на младостта.


А тази вечност, мрачна и коварнa,

скрила в дрехите си самота,

обгръща те с прегръдката си хладна

и крие погледа ти от света.


Оставаш неин, оставаш сам,

с ръка протегната към нежността,

опитвайки се да пребориш времето

и да откриеш реалността .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тодор Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Реалността доста често е нелицеприятна...Запомнила съм те, Тодор, отдавна не съм те чела. Продължавай, млади момко! Поздрави!
  • Реалността е навън! Ефира е НЕ-реалността!

    "Лазаре, излез!"

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...