Самотно е моето сърце в нощта,

в която ти си с твоята жена.

Онази другата те спечели,

не искам вече този живот -

поредна серия от сапунени новели.

Полудявам при мисълта,

че те докосва... всеки ти казва:

"С нея времето си недей прахосва."

Но пиян си от тази любовна магия...

и дразня се за това, че те спечели тя - не крия.

Искам времето назад да върна,

в твоята жена-мечта нека се превърна.

Но късно е вече, река от сълзи изтече.

Очите ми пресъхнаха за тебе,

никога отново не ще си "моето бебе".

Колкото и да ме боли, трябва да се стегна.

Най-добрият ти приятел сега ръка ми протегна.

Знам, че шанс трябва да му дам,

знам, че не бива пред разочарованието да се предам.

Само не знам уместно ли ще е това,

твоят приятел да ти забие ножа в гърба...

както на мен заби го тя...?!